БЛЕНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛЕНУ̀ВАМ, -аш, несв. 1. Прех. и непрех. Унасям се в блянове; мечтая. Докато е самичък, реди и бленува — замайва се в бляновете си сам, а когато се изправи пред нея, свършват му се думите. П. Тодоров, И I, 92. На младини човек бленува и гони някаква цел, после косата му побелява или окапва неочаквано,.. Той потъва в плътната сивота на едно всекидневие, невидим за другите, незабележим и за себе си. Св. Минков, РТК, 40. Кръщелница на византийска княгиня, мома с живо въображение, богата много, тя бленуваше за високо положение, блясъкът на короната я прелъстяваше. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 65. Я ми кажи ти, ей човече, ти, който немил-недраг се скиташ цели десет години и бленуваш недостижимото,.., ти какво спечели със своята упорита борба, а? Ал. Константинов, Съч. I, 209. И ето, в чудните, прекрасните дни на това минало аз виждам един образ... Аз го бленувам, аз го викам през моите тревожни сегашни сънища, аз го зова, за да ми донесе мъничко утеха. Г. Караславов, Избр. съч. II, 419. Чемерни облаци плуват, / вихър развихрен ечи, / в сълзи горели очи / модри простори бленуват. Н. Лилиев, ЛП, 17.

2. Непрех. Остар. Говоря на сън или в унес при болезнено състояние; бленувам. Ивайло .. : Ето и свети Димитър на белия си кон препуска из небето... Видиш ли го?.. Тертер..: Ивайло, ти си много възбуден.. Ивайло .. : Тъй аз бленувах на яве.. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 84. Правилен сън нощем се явяваше у мене само след крайно омаломощвание от пристъпите на кашлицата, но и тогава бленувах с висок глас и дрезгавината на последния ме будеше. Пряп., 1903, бр. 10, 3. Ако ли ся [болникът] заплесне или бленува и ся гърчи, добре е да му са турят зади ухото от 2 до 4 пиявици на дете, а на голям и до 10. Лет., 1874, 83. бленувам се страд.