БЛЕСКАВИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛЕСКАВИНА̀ ж. Рядко. Блясък, лъскавина. Той отвори очи, па пак замижа, заслепен от блескавината. Ив. Вазов, Съч. VIII, 149. "Ах, колко се боя от грозний плам!" — /Заохкало златото... / Чул пламъкът — и отговорил: "../ И ако ти владееш днес блескавина и чистота, / едничък аз можах да ти го дам." Ст. Михайловски, СБ, 90.

— Друга (диал.) форма: блъскавина̀.