БЛЕСТЯ̀

БЛЕСТЯ̀ , -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. блестя̀л, -а, -о, мн. блестѐли, несв., непрех. 1. Излъчвам или отразявам ярка светлина, блясък; светя. Слънцето блести ослепително ярко. Цв. Ангелов, ЧД, 240. Гледаш звездите, как ту загасват, ту пак се разгарят и захващат да блестят. Т. Влайков, НУ 1885, кн. 7, 214. Приклекнала в краката му, премигваща от светлината на лампата, която блестеше право в очите ми,.., аз го обсипвах непрекъснато с въпроси. П.Михайлов, МП, 19. Измежду полските треви / блестеше, в нощните тъми, / една светулка лучезарна... Ст. Михайловски, NN, 69. // За метал, скъпоцнен камък или друг предмет с гладка повърхност — имам блясък, лъскавина; лъщя. Златото лъскаше и блестеше съблазнително под яркия светлик на двете светила. Ив. Вазов, Съч. ХII, 44. Той слагаше пръстените на дебелите си пръсти и ги мърдаше, за да могат диамантите повече да блестят... Д. Кисьов, Щ, 424. Двамата стигнаха на една ливада.. По върховете на тревата блестяха капчици роса. Ем. Станев, ПГВ, 94. На 18 км югозападно от дунавския град Силистра блестят водите на чудното езеро Сребърна. В. Бешовски и др., ЕП, 3. // За очи, поглед — имам блясък обикн. поради някакво силно вътрешно преживяване, душевно вълнение. Тая сутрин очите му блестяха зад очилата.., което означаваше, че вълнението е преляло неговата мярка за безстрастна въздържаност. Ст. Дичев, ЗС I, 377. Тя донесе радост.., та дори и очите на старата Глаушица блестяха необикновено. Д. Талев, ПК, 8.

2. Изпъквам с ярките си чисти бои, тонове или със свежестта си. Полето беше пак така хубаво, тревата пак така блестеше зелена, мила. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 396. Цялата тая природа, която блести около нас, плувнала в зари и краски, в песни и благоухания, не иска да знае за нашите болки. К. Величков, ПССъч. I, 50. Бялата блузка блестеше от чистота. Н. Каралиева, Н, 14. Сутринта Витоша беше толкова близко — (..) А небето блести — мигар другаде има / тъй обистрено, толкова синьо небе? В. Георгиев, ПП, 29.

3. Прен. Обикн. с предл. с.Ярко изпъквам, правя силно впечатлетие с някакво качество, някакви достойнства, с постиженията си. През първата вечер на нашето запознаване,.. блестяхте с остроумието си и ме обсипвахте с комплименти. Д. Димов, ЖМ, 12. Не обичаше и да се хвали със своите литературни трудове и да блести с тях... Ал. Спасов, С, 69. Той бе придворен човек и това даваше възможност на Фотина да блести в обществото на най-първите хора в столицата... В. Геновска, СГ, 354.

Блестя като огледало (стъкло). Блестя много, силно, обикн. с чистотата, гладкостта си. На яркото слънце морето блестеше като огледало. △ Подът блести като огледало. Блестя като тиган на месечина. Разг. Ирон. Никак не блестя, не съм особено чист и спретнат.

Списък на думите по буква