БЛЕХ

БЛЕХ1, блѐхът, блѐха, мн. блѐхове, след числ. блѐха, м. 1. Желязна гривна, която се слага на дървената ос на кола, за да я предпазва от изтриване при търкане с главината; блях.

2. Метална плочка, тока на колан в униформа на военен; блях.

— Нем. Blech ’метален лист, ламарина, метална плочка’.

БЛЕХ

БЛЕХ2 неизм. Само в съчет.: Не зная ни блех. Диал. Нищо не мога, нищо не разбирам.

— От гр. βλεχ?μαι 'блея'.

Списък на думите по буква