БЛЕХ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЛЕХ1, блѐхът, блѐха, мн. блѐхове, след числ. блѐха, м. 1. Желязна гривна, която се слага на дървената ос на кола, за да я предпазва от изтриване при търкане с главината; блях.
2. Метална плочка, тока на колан в униформа на военен; блях.
— Нем. Blech ’метален лист, ламарина, метална плочка’.