БЛЕЩЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛЀЩЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Разг. В съчет. с очи. Отварям широко очи, обикн. като израз на учудване, изненада, ужас и под; кокоря. Христофор блещеше очи. Това разкритие го жегна повече от обвинението в саботаж. Б. Болгар, Б, 48. Страшни неща ставаха в този малък свят! Хората се колеха с ножове и брадви.. По цели дни, по месеци разказваха кървави истории, блещеха очи, опияняваха се.... К. Калчев, ПИЖ, 131. Беят го ритна в гърдите: — Говори, мръсно куче! Къде са комитите, кои са!... Кузо блещеше безумни очи — не можеше ни една дума да продума. Д. Талев, И, 355.

БЛЀЩЯ СЕ несв., непрех. Разг. Отварям широко очите си, като правя гримаси, обикн. при учудване, изненада, ужас или за да раздразня някого; кокоря се. Бай Ганьо се сърди, блещи се и прави сърдити жестове. Ал. Константинов, БГ, 39. Аз се блещя и се старая да не мигам, за да се огледа по-добре в очите ми. К. Калчев, ПИЖ, 153. Блещи се като котак. П. Р. Славейков, БП I, 44.

БЛЕЩЯ̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. блещя̀л, -а, -о, мн. блещѐли, несв., непрех. Разг. Блестя. Морето беше тихо и гладко като застинало стъкло и ослепително блещеше под слънцето. Й. Йовков, Разк. II, 54. На гърдите блещи голяма пендара, завързана с огърлица рубии на врата. П. Тодоров, Събр. пр II, 330. Черните му живи и подвижни очи блещяха умно на сухото му лице. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 111. Къщата тънеше в цветя, копринените покривки блещяха от чистота.М. Грубешлиева, ПП, 222. Блещи като тиган на месечина. Погов.