БЛЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛЀЯ, -ѐеш, мин. св. блях и блѐях, прич. мин. св. деят. бля̀л, -а, -о, мн.. блѐли и блѐял, -а, -о, мн. -и, несв., непрех. 1. За овца, агне или коза — издавам проточен, треперлив глас. Притичва черно агънце и тъжно блее с тънкия си треперлив гласец. Ил. Волен, ДД, 91. По края на селото, из овчарските кошари, блееха агнета. Й. Йовков, ЖС, 114. Малкото стадо овци и кози,.., шумеше из едвам развилите се шубраци и блееше. Елин Пелин, Съч. II, 43. Но козичката се спираше, блееше и дърпаше назад. Д. Димов, Т., 484. Я стани, либе Стоене, / да видиш, либе, да видиш, / овцете блеят в кошара/ навреме неиздоени. Нар. пес., СбНУ, ХLIII, 550.

2. Прен. Разг. Пренебр. Гледам разсеяно, несъсредоточено, заплеснато. Трябва да внимаваш какво ти говоря, а не да блееш!