БЛЍЖЕН

БЛЍЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. 1. Близък. Той беше от едно ближно до града село и беше ми познат. К. Величков, ПССъч. I, 24. Между това, населението сполучило да избяга в ближната гора. З. Стоянов, ЗБВ II, 161. На гредите някой стар петел изпляска с криле и се напъва да навести за ближната зора. Д. Калфов, ПЮН, 21. Днес в селото глухо, утре в някой град, / говореше тайно за ближний преврат, / за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът. Ив. Вазов, Съч. I, 171. Всички честни християни са ближни помежду си — отвърна изтръпнал поп Антония. Т. Хармандиев, КЕД, 79.

2. Като същ. ближен м. Според християнската религия — всеки човек по отношение на другите. Днес той видя за втори път Ния Глаушева. И не я погледна като жена на ближния си, а в сърцето му се надигна греховен смут. Д. Талев, ПК, 82. Че ръката братска без гордост, без вик / подадена скришно на някой клетник, / са много по-мили на Господа вишни / от всичките химни и тропари лишни. / Мисля, че човекът, тук на тоя свят / има един ближен, има един брат. Ив. Вазов, Съч. I, 169. Но в това също време той бил готов да пожертвова и себе си за доброто на ближния си. Л. Каравелов, Съч. II, 113. ближни мн. Остар. Книж. Хора, свързани с тясна роднинска връзка; сродници, роднини, близки. С една дума единственото сходство, което съществувало можду родителите и детето, са заключало в това, че секи от тях обичал да държи главата си високо, да говори повелително и да изисква от ближните си любов и почитание. Л. Каравелов, Съч. VII, 23. Ние гледаме с презрение на онзи човек, който няма нито любов към своето месторождение, нито към своите братия, ближни и съседи. Знан., 1875, бр. 12, 187.

— Друга (диал.) форма: блѝзен.

Списък на думите по буква