БЛИЗКО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛЍЗКО нареч. 1. Близо (в 1, 2, 3 и 4 знач.). Те се движеха бавно с наведени глави, толкова близко един до друг, че малките пръсти на отпуснатите им ръце едвам се допираха. Елин Пелин, Съч. IV, 54. Сутринта Витоша беше толкова близко — / беше чиста и румена в ранния хлад. В. Георгиев, ПП, 29. Близко е очаквания край — въпросът е на дни. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 296. И птичките пеят и шушнат листа, / че близко е веч жълтолистата есен. К. Христов, ПВ, 47. Чешкият е близко до нашия език и от десет една ще ти разберат. Ив. Вазов, СбНУ I, 77. Тя искаше, макар че времената бяха тежки, оскъдни и

тревожни, Станка да бъде истинска булка и сватбата да бъде колкото се може по-близко до мирновременните сватби. Г. Караславов, ОХ I, 422.

2. Рядко. Непосредствено, пряко. Но нашият живот най-близко ни интересува, предполага се, че най-добре познаваме него, той следователно би трябвало да послужи за нашите драматурзи като най-главен извор за теми. К. Величков, ПССъч. VIII, 132. Вуйчо ми още като студент се познавал близко с мнозина от тогавашните интелектуалци. К. Константинов, ППГ, 86.

◊ Близко до ума е. Разг. Лесно е да се разбере, да се допусне, че е така. Близко до ума е ..,че .. по-крайните елементи замислят и провеждат богоявленската акция. Т. Жечев, БВ, 317-318. Близко ми е до сърцето. Разг. Много ми е мил, скъп.