БЛИСТАТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛИСТА̀ТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от блистателен; блясък. В блистателността на очите му,.., в цялото му телосложение и в обходата му, — изведнъж съгледваш едно честито съединение на разум и сила. ИЗ 1877, 1881, 322. Разумявам такожде борбата ни против римско-католишките дейци, които действуват за всенародното ни подчинение на един свещеноначалник, който иска да е,.., владика над владици,.., и то тогава, когато блистателността му са затъмнява. СбПер. п. II, 148.