БЛО̀КОВ

БЛО̀КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до блок (в 1, 2, 3, 4 и 5 знач.). Под всеки връх, изграден от плутонични скали, се образуват грамадни настръхнали каменни сипеи, наречени още блокови сипеи или каменни реки. Г. Георгиев, П, 151-152. Добивът на блоков и ломен камък за язовирната стена е недостатъчен. РД, 1950, бр. 181, 3. Минахме край нови блокови жилища. Къде ли живее Боян? Л. Александрова, ИЕЩ, 165. — Както виждаш, твоите обещания за мен са нещо като блокова платформа: на думи — много, на дела — нищо. ВН, 1958, бр. 2036,4. Блокови трайни насаждения. Блоков лед. Блокови тухли. Блокова нива. Блокова конференция. Блоков отговорник. Блоково събрание. // За лист — бял и голям (около 50/80 см), предназначен за различни изображения. И ето тази сутрин на оградата на двора N 21 се бялна блоков лист с надпис: Куклен театър. ВН, 1960, бр. 2743, 4.

2. Като същ. блоков<ият> м., блокова<та> ж. Разг. По време на социализма — отговорник (отговорничка) на обществено-политическа организация в жилищен квартал.

Списък на думите по буква