БЛУ̀ДКАВО

БЛУ̀ДКАВО. 1. Нареч. от блудкав. Според г-на Бончова, ний сме пеяли безсолно и блудкаво, че добродетелта не остава без награда (кн. IV, стр. 88), когато той мисли инак, т. е. че добродетелта никога са не награждава. Т. Шишков, В, 49. Тя готви блудкаво.

2. С гл. съм, ставам и др. в 3 л. ед. и мн. ч.

Обикн. при крат. лич. местоим. в дат. а) Означава, че от някого се изпитва неприятен вкус. Към обед тя се поотърси, приповдигна се и лошите мисли се изпариха. Но пак не ѝ беше добре,.., в устата ѝ беше блудкаво и противно, гърлото я болеше. Г. Караславов, Тат., 237. Стана ѝ блудкаво, сви я стомах, тя излази до огнището и се наведе, за да повърне. "Ох, да мога да повърна, та да ми олекне!" Г. Караславов, Тат., 262. б) Означава, че от някого се изпитва неприятно, противно чувство. Нонин, .., слушаше безучастно тия плитки разговори,.., и на душата му ставаше чогло, блудкаво. Елин Пелин, Съч. I, 146.

Списък на думите по буква