БЛУ̀ДНИК

БЛУ̀ДНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Човек, който живее безпътно; развратник. Мина се върна ненадейно от нивата,.. и завари мъжа си с Дочка.. Мина се нахвърли върху мъжа си..: — Не искам в къщата си блудник. К. Петканов, МЗК, 228. Хванат ли мъж и жена в блудство, ако жената няма съпруг, общината хваща и двамата блудници и сутринта, натоварени на две магарета,.., се превеждат през цялото село. Ив. Хаджийски, БДНН I, 65.

Списък на думите по буква