БЛУДЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛУДЯ̀, -ѝш, мин. св. ѝх, несв., непрех. Остар. и диал. Блуждая (в 1 знач.) На всичкото наше зло, на всичката наша неволя причината са само и само гъстите тъмни мъгли на незнаянието, в които като слепи

блудим и спрепинами ся. Лет., 1871, 158. Гимиджийко, брато, мил братец да ми си! / Ходете, блудете, моста направете. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 288.