БЛУЖДАЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛУЖДА̀Я, -а̀еш, мин. св. -а̀х, несв., непрех. Книж. 1. Движа се, ходя без определена посока и цел; скитам се, лутам се, бродя. Светослав и другарят му, увлечени от лова, бяха се заблудили в планината и дълго блуждали, та замръкнаха там. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 77. Това [кучето Балкан] сякаш беше някакъв безплътен призрак, който в тъмна и голяма горест, с една свръхестествена настойчивост блуждаеше от сутрин до вечер през широкото поле и все още чертаеше изчезналата вече граница. Й. Йовков, Разк. I, 123-124. Той с нечовешки усилия се мъчеше да викне и да прати своя спасителен зов на оная самотна сиротница, която блуждаеше в нощта, отиваща към погибел. Елин Пелин, Съч. III, 78-79. — Аз съм странник безприютен, /аз съм бледен пилигрим, / моят замък е порутен/ и блуждая аз залутан/ в облаци, мъгли и дим. Хр. Смирненски, Съч. II, 78. ● Обр. И спря се настръхнал, / и с ужас в лицето / приложи над о̀чи ръка — / и гледа... Далеко, далеко в небето блуждаеше луч, светлинка. К. Христов, ВС, 73. Светлинките на миньорските карбидни лампи блуждаеха из мрака като светулки. С, 1954, кн. 3, 91.

2. Прен. За очи, поглед или мисъл и под. — преминавам от предмет на предмет, не се съсредоточавам върху нещо. Погледът му блуждаеше по чардаците, над хасмите и заедно с мисълта му се връщаше години, години назад. П. Константинов, ПИГ, 137. Ръцете и челюстта му [на стария негър] трепереха, а очите му блуждаеха трескаво и безумно. Й. Йовков, Разк. II, 13. Мислите му блуждаеха съвсем в други области. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 10. Една и съща мисъл блуждае в главите им, на душите им тежи една и съща скръб. Д. Немиров, Др, 9. Като листа в есенна нощ развени, / блуждаят мислите ми. Д. Бояджиев, Ст, 25.

— От рус. блуждать.