БЛУЗА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛУ̀ЗА ж. 1. Къса до под талията горна женска дреха обикн. от тънък плат или плетена, която се носи с пола или панталон; блузка. Тя [Нона] беше с лека бяла блуза и синя пола. Й. Йовков, ЧКГ, 191. Ирина се приготви за излизане.. Много ѝ се искаше да облече някоя от по-хубавите си дрехи — една бяла ленена пола и тъмносиня копринена блуза с къси ръкави, но се боеше да не събуди подозрение у майка си. Д. Димов, Т, 14. Дълги месеци стоя без работа. Нае влажен сутерен — за евтино — и започна да плете чужди фланели и блузи — колкото за хляб. М. Грубешлиева, ПП, 139.

2. Мъжка горна работна риза, дълга до под кръста; рубашка. Един работник в синя блуза / до мене прострелен лежи. Н. Вапцаров, Избр. ст. 1946, 118. Тъмносив каскет, поизбеляла блуза, / дързост в погледа гори. Хр. Смирненски, Съч. I, 34.

— От фр. blouse.