БЛЪСКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЛЪ̀СКАМ, -аш, несв. 1. Прех. Бутам, натискам силно с тласък или удар някого или нещо, за да се придвижи или да падне; тласкам, тикам. Байко си не отива.. Почвам да го блъскам, да го ритам... Т. Влайков, Пр I, 201. Руси остана по-назад. Немирни деца шаваха около него, блъскаха го, без да искат, отвличаха го. П. Спасов, Хл Х, 121. — Не там! — вика зад нас войнишки глас и една ръка ни дърпа и блъска в друг ход. Л. Стоянов, Х, 28. Път нямаше, колата засядаше на всяка крачка, блъскахме, бутахме, докато капнахме от умора. Н. Стефанова, РП, 118. // Натискам силно отвор, за да се отвори. Пред вратата вече се притискаха... Един плещест кантарджийски калфа, известен със силата си, блъскаше вратата с рамо. Ем. Станев, ИК I, 127. А турците не преставаха да блъскат, портата започна да пращи и да се поклаща. Д. Талев, ПК, 592.
2. Прех. и непрех. Понякога с предл. в. За
вятър, дъжд, вода и др. — удрям силно някого, нещо. Вятърът блъскаше в прозорците. Й. Йовков, Ж, 180. Параходът се люшкаше в пенливата вода. Вълните го блъскаха отстрани, заливаха го отгоре и го караха да скърца като стар сандък. Ив. Планински, БС, 60. Въз мраморния звяр, яхнал / стърчеше клетият Евгений,.., / Не чуйше, как под него клокочи / и се повдига страшний вал,.., / как дъжд го блъскаше в лице. Ив. Вазов, Прев., 99-100. // Обикн. с предл. о или в. Удрям силно нещо в друго нещо; чукам, бия. Бомбите трещяха / и момите красни с децата пищяха. / Слисаните майки с поглед страховит / блъскаха глави си о голия зид / и падаха. Ив. Вазов, Съч. I, 180. Като чу това, битият овчар почна да блъска главата си о студените камъни и да се окайва. Елин Пелин, Съч. IV, 250. Той се разпалва още повече в молитвите си, блъска юмрук в гърдите си, блъска чело в пода и тихо, глухо ридае, изрича набожни, покайнически думи, като окаян грешник в отчаяние. Д. Талев, ЖС, 446. Приклади блъскаха в прозорците. Й. Йовков, Разк. I, 127.
3. Прех. Удрям нещо (камбана, барабан и под.), за да произведа звън, звук; бия. Българите блъскали гръмко камбаната на параклисчето и това дразнело по-малко турците, отколкото ромеите. Хр. Бръзицов, НЦ, 77. Двама цигани надуваха зурли с изблещени очи, други двама до тях блъскаха тъпани. Д. Талев, ПК, 622. // Непрех. Свиря, като удрям тъпан и под. А циганите му свиреле със зурлите си и блъскале му с тъпанете си, щото от тая свирня ехтяло сичкото село. Л. Каравелов, Съч. II, 38. На глухия с тъпан му блъскай, той пак не чуе. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 78.
4. Непрех. За тъпан, камбана и др. — издавам отмерен звук чрез равномерни удари; бия. В това време всичките гълчаха шумно, без да се чуват един други, защото музиката беше подхванала някакъв турски марш и дайрето заглушително блъскаше. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 85. След малко далеч из мъглата се носеше отсеченият глас на боляровското клепало: навярно никога това клепало не е блъскало тъй. А. Страшимиров, ЕД. 190.
5. Непрех. За сърце, кръвоносен съд и под. — туптя, бия силно; блъскам се. Сърцето му продължаваше да блъска с такава сила, че той усещаше как тялото му сякаш подскача от тия удари. Ем. Станев, ИК I-II, 323. Ако беше лято, би седнал на някоя скамейка в градината под крехката светлина на звездите и би мечтал... не, би плакал,.. докато кръвта съвсем престане да блъска в ушите му. М. Грубешлиева, ПИУ, 252.
6. Прен. Непрех. Разг. Работя без отдих, пряко силите си; трепя се, бъхтя се. Един син имаха те,.., но и той отиде в големия град,.. Писмо през писмо им пишеше той,.., но как можеха да заменят земята си,.. Защо са събирали като мравките парче по парче, защо са блъскали толкова години? Ст. Даскалов, СД, 198. По цял ден блъскам, време за почивка нямам.
7. Прех. Разг. Натъпквам нещо в голямо количество или голям брой неща някъде. Блъскаше в чантата си какво ли не, та беше се вече скъсала.
8. Прех. Остар. и диал. Бия, удрям жестоко; бъхтя. Хасан ага приграбчи тая дебела кюския, с която почна да ме блъска през краката. З. Стоянов, ЗБВ III, 14. Бре, деца, елате тука: / по кравай ще дам на вас, / но не дрънкайте, мълчете. / Инак — ще ви блъскам аз. Ив. Вазов, Прев., 90. После като почнах да блъскам една бабичка. Наложих я чиста работа, без да смее да ми се противи. Хр. Радевски, Избр. произв. III, 46. Ако родителите .. само блъскат децата подир сяка грешка; тогава децата и подир боя не ще знаят какво са иска от тях. У, 1870, бр. 3, 37-38.
9. Прех. Остар. Водя ожесточена борба с някого, за да го победя; бия, бъхтя. Цял ден те водиха неравен бой срещу многочислените врагове, които се бяха загнездили в Бойчиновци. Блъскаха, трепаха, додето най-сетне накараха войниците от Шуменската дружина да съблекат ризите си и да ги развеят като бели байраци. А. Каралийчев, НЧ, 109. Тесни и широки [социалисти] днес по големите въпроси са длъжни,.., да вървят отделно, но да блъскат заедно врага. Р. Аврамов, Борба, 1919, кн. 3, 67. // Побеждавам някого в сражение; бия. Нека всякой брат наш да чете, да помни, / че гърци са люде хитри, вероломни, / че сме ги блъскали, и не един път. Ив. Вазов, Съч. I, 189. блъскам се I. Страд. от блъскам в 1, 2 (без // ), 3, 7, 8 и 9 знач. Тоя ден мина като най-голям празник — станаха големи веселби, много песни се изпяха,.., блъскаха се тъпани и тамбурки, изпи се цяло море от медовина и вино. Д. Талев, С II, 167. II. Възвр. от блъскам във 2 знач. Стоян се блъскаше по главата и се тюхкаше. Елин Пелин, Съч. I, 187. III. Взаим. от блъскам в 1 знач. Ние се блъскаме един о друг. Л. Стоянов, Х. 98. Трите девойки танцуват по всички правила на танцовото изкуство и все пак се блъскат една о друга. Св. Минков, РТК, 162.
БЛЪ̀СКАМ СЕ несв., непрех. 1. Удрям се силно в нещо. В гората го посрещна стаилият се между дърветата тежък мрак.. С протегнати напред ръце, за да запази лицето и очите си, той се блъскаше от дънер в дънер, клоните го шибаха. Д. Ангелов, ЖС, 269. Една муха се блъскаше в затворения прозорец и бръмчеше тихо, еднообразно. Ил. Волен, ЛРК, 21. Водата шумеше и се блъскаше в каменните основи на постройките, миеше калните селски дворове и бързо протичаше по стръмното си каменливо
корито надолу. Кр. Велков, СБ, 14-15. Къдрав лих поток се пени, / блъска се от бряг на бряг. П. К. Яворов, Съч. I, 13. ● Обр. Всичките минути от деня и нощта се бяха превърнали на мисли, които се блъскаха в главата му в безкрайни и гъсти рояци... Д. Немиров, Б, 98. Динов скоро намери разрешение на всички смущаващи го въпроси, които се блъскаха в съзнанието му. Ст. Марков, ДБ, 364.
2. За сърце, кръвоносен съд, кръв — тупам, пулсирам, бия силно; блъскам. Сърцето ми се блъскаше с бързи удари, в ушите ми шумеше гореща струя кръв и нозете ми се присвиха като подкосени. Д. Талев, СК, 141. Чуваше как сърцето му се блъска в гърдите. Цв. Ангелов, ЧД, 75.
3. Прен. Разг. Работя без отдих, пряко силите си; трепя се, бъхтя се. И туй похванеш, онуй похванеш — работата на лозето не се свършва. А след като съм се блъскал цял ден и си дода, на което ухо заспя, на него се събуждам. Й. Йовков, ОЧ, 131. Ние с баба Рада едва смогваме половината да свършим от това, дето трябва да се върши. А се блъскаме от зори до тъмно! А. Гуляшки, СВ, 309. Тогава тя беше учителка за първа година,.. Сега застаряла и посърнала,.., тя по цял ден се блъска ту до къщи, ту до училището... Г. Караславов, Избр. съч. I, 398-399. Мъжкото тегло никъде го няма. Цял ден се блъскай из полето, ори земята, копай, тичай по воловете. Ран Босилек, Р. 81.
4. Прех. Разг. Полагам големи усилия, мъча се да разгадая нещо, да разреша някакъв въпрос; бъхтя се. Получи вече едно писмо от него. Но и двата чифта очила си туря и пак нищо не може да разбере, колкото и да се блъска. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 168. Аз, ням и благоговеещ пред загадъчността и красивата неяснота на мрачната му поезия, се блъсках да го разбера при всекидневните срещи. М. Кремен, РЯ, 519-520. — Няма по-трудно от тригонометрия!.. Цял следобед се блъскам с една задача и все повече се забърквам. А. Гуляшки, МТС, 16.
5. Прен. Разг. Придвижвам се трудно, обикн. като се лутам; бъхтя се. Цели два дни (..) пътниците се блъскаха по неравния път, отрупан с разхвърляни камъни и съборени дървета от бурята, насечен от дълбоки поройни ями. А. Каралийчев, ТР, 173. — Уморих се! — тежко въздъхна той. — Доста се блъсках из тъмнината, докато ви намеря. М. Марчевски, ТС, 56. Онова, което зная навярно за тях, че едни пристигнали благополучно до Тетевен, гдето са предали на турците, други са блъскали няколко деня назад към Тракия, от които някои станали жертва на глада и башибозуците. З. Стоянов, ЗБВ II, 243.
◊ Блъскай си го о (в) главата. Разг. Пренебр. Прави с него, каквото искаш (за нещо, което се смята, че е ненужно, безполезно). — Ти, хаджи, да си блъскаш о главата тоя твой черковен въпрос? Ив. Вазов, Съч. VIII, 21. Блъскам си акъла (ума). Разг. Мъча се да разбера, да проумея или разреша нещо. Треньорът беше объркан. Момчетата вече съвсем не са това, което бяха. Коя е причината? Не му трябваше да блъска ума си, за да се досети — великанът. Да, великанът. А. Мандаджиев, ОШ, 62. Блъскам си ангелите. Разг. 1. Мъча се да разбера, да проумея или разреша нещо. — Нали е учен, иска да ни надхитри.. — Каза няколко думи и след това иди си блъскай ангелите да ги разбереш. Д. Кисьов, Щ, 195. 2. Мъча се, трудя се над нещо, работя непосилно. Блъскам си главата. Разг. 1. Мъча се да разбера, да проумея или разреша нещо. Малеев вече блъскаше глава отде да търси жито, та да осигури изхранването им до нова реколта. Ст. Марков, ДБ, 501. 2. Мъча се, трудя се над нещо, работя непосилно. 3. Съжалявам много за нещо, случило се по моя вина; горчиво се кая, разкайвам се за нещо. Кой ме (никой не ме) блъска по главата. Разг. Със следв. изреч. със съюз д а. Не съм бил принуден, накаран насила от някого да извърша нещо.