БЛЪСНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛЪ̀СНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от блъсна като прил. Разг. Смахнат, налудничав, пернат. — Ако не се оженя за него, ще се хвърля в кладенеца!.. — Каквато е блъсната наша Селвета, виж, че го е направила! К. Петканов, ДЧ, 316. Мълчи като блъснат. П.Р. Славейков, БП I, 275. Ама че се звери като някой блъснат! Ст. 1963, бр. 922, 3.