БЛЪ̀СЪК

БЛЪ̀СЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. 1. Рязък удар; блъскане. Той беше пресметнал силата на блъсъка си така, щото подир него турчинът да не може да кръкне. Ив. Вазов, Съч. VII, 64. Аз работех свит над масата в едина ъгъл на сиромашката си стаица, когато вратата със силен блъсък се отвори и при мене запъхтяно и изплашено влезе едно от децата ми. Ц. Церковски, Съч. III, 171. Почнаха да се чуят блъсъци на врати, груби аскерски гласове, женски и детски писъци — оглушителни заедно с магарешкия рев. П. К. Яворов, Съч. II, 162.

2. Блъсканица (в 1 знач.). Полето глъхнеше постепенно и само селските чарди кръстосваха по всички направления и се трупаха с рев и блъсъци пред зеленясалите корита на редките чешми. Г. Караславов, ОХ IV, 472. Всякой на работа на пазарът; натиск, блъсък, крак до крак и бут до бут. П. Р Славейков, Избр. пр. I, 107.

Дървен блъсък. Диал. Бой. Седи мирен,.. да не ядеш дървен блъсък. П. Р. Славейков, БП II, 145.

Списък на думите по буква