БЛЮВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛЮ̀ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Бълвам. Кога ся разклати мозъкът от удар, чловек захваща да блюва. НКАФ (превод), 96. Така вулкан Везувий много векове кротувал;..; но в 79 лято по Рождество Христово подбрал да блюва и да връга лава и пепел така страшно, чтото засипал околните градове. Й. Груев, Лет., 1873, 67. блювам се страд.

◊ Блювам зелени гущери. Диал. Изпитвам силен гняв и говоря язвителни, остри думи срещу някого.