БЛЯ̀СВАНЕ

БЛЯ̀СВАНЕ, ср. Отгл. същ. от блясвам. Гроздан почна неспокойно да се озърта, при всяко блясване на светкавиците се взираше и се мъчеше да съзре някъде Тачката. Й. Йовков, Ж 1945, 173-174.

— Друга (диал.) форма: блъ̀сване.

Списък на думите по буква