БЛЯ̀СК

БЛЯ̀СК, бля̀скът, бля̀ска, мн. няма, м. Старин. Поет. Блясък. Едните само пламенни езици / от медните амфори се преплитат / вълшебно пак низ пустия чертог — / и техний бляск играе и тъмней / над тъжните останки от пирът. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 39-40. Език свещен на моите деди, /.. / Ох, аз ще те обриша от калта / и в твоя чистий бляск ще те покажа. Ив. Вазов, Съч. II, 47-48.

Списък на думите по буква