БЛЯСКАВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЛЯ̀СКАВОСТ, -тта̀, мн. няма ж. Отвл. същ. от бляскав; блясък. Има слава, която има вътрешно достоинство.., — и слава, която няма вътрешно достойнство, но която са радва на вънкашна бляскавост. Ч, 1875, кн.12, 558. В последното [зодчество] само се достигат понякога ефекти от бляскавост и хубост. Ив. Вазов, Съч. ХV, 27.