БЛЯ̀СЪК

БЛЯ̀СЪК, мн. -ци, м. 1. Силна, ярка светлина. Веднага блясъкът на една нова мълния откри пред него покрива на самата воденица, сгушена между клонести върби. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 18. Бяха горещи и задушни дни и слънцето хвърляше върху пожълтелите полета тропически жар и ослепителен блясък. Й. Йовков, Разк. III, 75. Когато наближи кладата, старецът вдигна лявата ръка и закри очите си от силния блясък на пламъците. Ст. Загорчинов, ДП, 31. Докато се бавя в пътническото бюро, вън се е стъмнило. Ярките блясъци на уличните лампи и витрини заливат мокрия чер асфалт. Н. Фурнаджиев, МП, 102. // Отразена ярка светлина от гладка повърхност; лъскавина, отблясък. Най-напред вървяха музикантите. Едни от тях носеха дълги с металически блясък на злато пръчки, които удряха една о друга. Елин Пелин, ЯБЛ, 71. Блясъкът на златото играе между едрите му пръсти и като остри игли боде очите на изненаданите овчари. К. Петканов, ОБ, 2. Войската иде... Тропот на коне и блясък на саби. Тъй са се появили Испериховите българи, понесли наместо знаме — конска опашка. А. Каралийчев, ПГ, 161. Той притвори мечтателно очи. Да, и в мрака виждаше нейната детски чиста и наивна усмивка, седефения блясък на белите ѝ зъби. Г. Караславов, ОХ I, 47. // Светлина, лъскавина и живост на очите, погледа или на лицето като израз на силно душевно вълнение. Усмихваше се, очите ѝ се заливаха с блясък. Й. Йовков, ВАХ, 15. След това си поражение Куция стана много потаен и предпазлив. Държеше главата си ниско, ала острият блясък в очите му говореше за една властна и пламенна душа. Н. Хайтов, ПГ, 49. Отслабнала беше. По лицето ѝ видях восъчна белина. Напукани бяха устните ѝ, ала очите ѝ светеха с трескав блясък. А. Дончев, ВР, 214.

2. Прен. Само ед. Голям разкош или външна красота; великолепие, пищност, изящество. Първите дни малкото слугинче ходеше като замаяно от блясъка на богаташката къща. М. Марчевски, МП, 7. Той е човек с бъдеще. Ще ѝ даде това, което тя заслужава като издънка на нашия род. Блясък, охолство, обществен живот...В. Геновска, СГ, 540. За поддържане на външния блясък те не жалят пари — особено обществените. Св. Минков, ДА, 52. Снежанка го обикнала, отишла с него и сватбата им станала с голям блясък и веселие. Ас. Разцветников, С (превод), 18.

3. Прен. Ярко проявление на някакви положителни качества, достойнства. Той ще влезе в парламента с име и слава и всички ще го сочат с пръст.. и наред с него, в този блясък и в тази слава, ще върви и тя, Станка. Г. Караславов, ОХ I, 184. Той биде обесен. / О, бесило славно! / По срам и по блясък ти си с кръста равно! Ив. Вазов, Съч. I, 173. "Хорото на джуджетата" бе изсвирено в гловозамайващо темпо и с виртуозен блясък. НК, 1958, бр. 9, 5. Блясък на ума.

Списък на думите по буква