БОАЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀АЗ м. Диал. Планински проход; дефиле, пролом. Усте простият народ нарича оная планинска теснина, която турците наричат боаз, а учените хора у нас наричат: дефиле... Ив. Вазов, Съч. ХV, 118. Привечер, почти по мръкнало, навлязоха в боаза. Реката на туй място ставаше по-дълбока,.., пътят едва се провираше по брега ѝ, а отстрани се вдигаха каменисти скатове. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 96. Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите, / префучава през боазите, дига облак над диканите, / .. — / в родния ми град? Ел. Багряна, ВС, 36.

— От тур. boğaz ’гърло, планинска теснина’. — Други форми: бога̀з, бова̀з.