БОБЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀БЕНИК, мн. няма, м. Диал. Бобовина (във 2 знач.); бобина². Той сам държи воловете, защото инак ще го подиграят, като турят на воловете да ядат кълчишки от лен или бобеник. СбНУ VII, 45.