БОБО —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀БО¹, мн. няма, ср. В детския говор — нещо сладко за ядене (бонбон, захар, овощие и под.). Детето се изпълзна от ръцете на майката, отиде при баща си, седна на полата му и сложи ръчичка в пояса му. Яна се усмихна на мъжа си. — Бобо търси. Баба Ерина бръкна в джеба на сукмана си, извади сушени круши, показа ги на внучето си: — Ела баба да му даде бобо! К. Петканов, Х, 96.

БО̀БО², мн. няма, м. Диал. Боба̀. — Баща ми ще ме търси — сподели страха си момичето. — И Мурадовците ще ме търсят. Зер те подклаждат бобо. В. Полянов, БВП, 81. Там обаче не заварил зетя си Махмуда,.., а жена му. — Марѝ... Вие ли сте нагодили тая работа с Мелекето? — завикал ѝ той с влизането... — Бобо... Че спри де, спри да ти кажа — опитала се майката да отбие словесния порой. Н. Хайтов, ПП, 147.

— От тур. baba ’баща’.