БОБРОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀БРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до бобър. След малко се впусна [рисът] напред: един, два, три скока по разхвърчалия се сняг и със скимтене скочи на "покрива" на едно боброво жилище. Тук той продължи да скимти и да тъпче с крака, въобразявайки си може би, че тормози някакъв бобър в жилището над него. Е. Аврамова, МС, 5.

2. Който е направен, изработен от кожата на бобър; касторен. Но един ден влезе в класната стая един непознат господин с голяма глава на къс врат,..., облечен в богата руска шуба с широк бобров вратник. Ив. Вазов, Съч. Х, 161. От "Темерер" слязоха двама офицери, свити в полушубки с яки от боброви кожи. Д. Добревски, БКН, 165.