БОБЪР —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀БЪР, мн. -бри, след числ. -бъра, м. 1. Малък бозайник от разреда на гризачите с ценна кожа, който живее на колонии край реки и водоеми, в които строи жилища и малки бентове от клони и пръст. Castor fiber. Близките родове се обединяват в семейства .. В отделно семейство се обединяват катериците и лалугерите, бобрите образуват друго семейство. Биол. VII кл, 1982, 11.

2. Кожата на такъв бозайник, използвана обикн. за направа на палта. Палто от бобър.

◊ Блатен бобър. Нутрия.

— Друга (диал.) форма: бѐбер.