БОГАЛИН —Речник на българския език — алтернативна версия

БОГАЛЍН м. Диал. Добър, кротък, милостив набожен човек; добряк, богалинец. Добър човек, блага душа беше дядо Стоян, бог да го прости.. Такъв незлоблив, такъв прав и благодушен, та ти е мило да го слушаш. Богалин човек беше. Хр. Максимов, СбЗР, 9.