БОГА̀Т

БОГА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който притежава материални блага в голямо количество — пари, имот и други ценности; състоятелен, заможен. Противоп. беден. Те са богати хора, имат голяма къща, разполагат с много имоти. Д. Немиров, КБМ, кн. III, 31. Той бе богат и имотен, за него кредитите в банките бяха неограничени и всички останали купувачи на борсата,.. трябваше да се съобразяват с неговите желания. П. Спасов, ХХ, 7. Истина, че по-голямата част от тие момчета бяха из добри и богати къщя, търговци и учени; но между тях имаше и развалени, които обичаха и да са поопият. П. Хитов, МП, 93. Ах, богат съм, пребогат съм, / имам злато и сребро / и боя се да н’изгубя / туй богатство, туй добро. П. Р. Славейков, Избр. пр. I, 326. Ний сме, Радке, богати: / къщете ни са сарайе, / дворовете ни са мермере, портите ни са чемшире. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 146. Сит, па тогай богат. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 116. // За държава, град, село и под. или за предприятие, стопанство — който има много развита икономика или големи източници на доходи и е много добре уреден, благоустроен. Противоп. беден. Градът, богат тогава поради цветущата си промишленост с гайтани и басми, не се скъпеше за тия жертви. Ив. Вазов, Съч. Х, 157. Генуа лежи в северозападната част на Италия,.. И той бил също така хубав, богат и славен град. Г. Йошев, КВИ, 218-219. Богата държава. Богата област. Богато село.

2. За индустрия, поминък и под. — който е достигнал много висока степен на развитие и е източник на големи доходи. Както навсякъде около Места, и тук населението обработва само тютюн, но по-рано е имало богато скотовъдство. Безбройни стада овце,..., са пълнили пространните пасбища на Саръшабанското поле. Й. Йовков, Разк. II, 29. Богата промишленост. // Който е свързан с големи материални изгоди, доходи, пари. Наново отиде в града, за да извести за великото събитие и да вземе богатата награда, за която му се запали главата. Елин Пелин, Съч. IV, 250. Ти подклаждаш революция, ти гласиш убийство на султана, а свърши с богата женитба! Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 45. Богати сделки.

3. За земя, почва и под. — който дава изобилни плодове; плодороден. Противоп. беден. Бедните селяни! С каква тъга на сърцето трябва да гледат тия богати ниви, които едва крепят нагоре своите натегнати класове! К. Величков, ППСъч. I, 50. Земя ти хлебна, плоднице богата! Житата ти са над човешки ръст. Бл. Димитрова, Л, 49. Богата почва. // За растителност, коса и под. — който е израсъл обилно, гъсто; буен, гъст. Против. беден. Тя нетърпеливо втъкваше карфиците в черната си, богата, изящно навита на тила коса. Ив. Вазов, Съч. IХ, 155. Сюлейман ага добави: — А падишахът,.., ми подари златен лък, защото от сто крачки улучих мечка и елен с богати рога. А. Дончев, ВР, 44. Косата ѝ преди се развяваше на дребни къдрици по лицето ѝ, а сега станала гъста, богата. Н. Бончев, ТВ (превод), 52. Богата растителност. Богата зеленина.

4. Който има голяма стойност, струва много пари; скъп. При шумния пангар,.., стояха облечени в богати дълги кожуси първенците и умилително слушаха сладкогласието на Хаджи Атанасия и му приглашаха тихичко. Ив. Вазов, Съч. VIII, 3. Дошъл в приемната, Раковски с изненада и удоволствие разглеждаше богатата наредба. Ст. Дичев, ЗС I, 286. Станка не можеше и да допусне, че ще ѝ се падне да се омъжи в града.. И кой от града би я взел, нея сиромашката дъщеря! За града трябват големи зестри и богати чеизи.Г. Караславов, ОХ I, 36. Добила [черквата] свобода и захванала е да става по-благолепна и украсена, за което ся е престолът облякъл във великолепна от богата скъпа материя и светла одежда. З. Петров и др., ЧБ (превод), 16. // Който се отличава с външен блясък, великолепие; разкошен, великолепен. В павилиона на Нюйоркския щат, на горния етаж има салон, който ми се показа по-изящен и по-богат от салоните на Версайския дворец. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 49. Стар болярин — зъл лихварин / в края наш се слави; / той палати най-богати / сред града направи. П. К. Яворов, Съч. I, 10. Освен "Нотр дам" в Париж има още четири черкви, забележителни като архитектурни паметници. Богата и в оригинален стил е и колонадната фасада на катедралата "Св. Магдалена". Ив. Мирски, ПДЗ, 86. Понеже царските гробници са били, вероятно, най-богатите, затуй те и претърпели най-големи опустошения. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 25.

5. Който се представя или се състои от неща с голяма стойност или в голямо количество. Противоп. беден. В града [Варна] трябва да се посети и археологическият музей — един от най-богатите в страната. Ст. Михайлов, БС, 76. Училището имаше богата библиотека на руски със съчиненията на Белински, Лермонтов, Пушкин и други. Н. Ферманджиев, РХ, 184. Между поетическите произведения на богатата санскритска литература,.. с особена слава се ползва драмата на Сакунтала или магесанийот пръстен. Н. Михайловски, РВИ (превод), 23. Богата сбирка. Богата колекция. // Обилен, изобилен. От поста [на връх "Граничар"] партизаните взеха богата плячка: пушки, много патрони, одеяла и облекло, храни и какво ли не... М. Марчевски, ГБ, 236. Всеки мислеше, че днес ще падне богат лов. Елин Пелин, Съч. IV, 218. Земята весело пращеше и ми се чинеше, като

че думаше: "Ори, ме момче, и аз ще ти дам богата жътва!" Ив. Вазов, Съч. ХI, 23. Капитанът реши да обърне кормилото към делтата на Ропотамо... — Дори и при най-голяма буря в морето там е спокойно! Ще направим богат риболов... Н. Стефанова, РП, 58. Богата храна. Богат обед. Богата закуска. Богата трапеза.

6. Обикн. с предл. на, по, откъм, с и следв. същ. Който притежава, има или съдържа нещо ценно или нещо в голямо количество, много на брой, изразено от съществителното. Противоп. беден. Когато фонтанът стихна, сондьорите поседнаха да си починат.. Но всички бяха радостни, че са открили нов богат извор на нефт. П. Славински, МСК, 98. Богати са [планините] с желязо, злато, мед, олово и други руди. Кр. Белев, З, 95. Още тогава на мене ми стана ясно колко беден откъм външни събития е бил животът на Христо Смирненски и колко богат е бил той по вътрешно съдържание. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 136. Познавам своя път нерад, / богатствата ми са у мене, / че аз съм с горести богат / и с радости несподелени. Д. Дебелянов, Ст. 1936, 88. "Българийо, на розите страната, / земя с безчетни хубости богата!" Ем. Попдимитров, СР, 17. Румъния е много богата откъм произведения. Дава значително количество жита, тютюн. С. Бобчев, ПОС (превод), 91. ● Обр. Но аз двойно съм богат / в тези трепетни нощи: / аз съм още толкоз млад, / толкоз хубава си ти! Хр. Смирненски, Съч. I, 1939, 7. Сутринта Витоша беше толкова близо . / .. / А небето блести.. / .. / Тъй бе хубаво.. / .. / И съм чудно богат: имам теб, моя обич. В. Георгиев, ПП, 29.

7. Прен. Който притежава много ценни качества и големи възможности. Противоп. беден. Той обичаше този нов човек с богата и пламенна душа. А. Каралийчев, НЧ, 12. В 1889 година постъпва в Садовското земеделско училище, където явно изпъква с богатия си природен ум. Пр, 1952, кн. 5, 97. Богато въображение. Богата фантазия. Богат глас.

8. Който се отличава с голямо разнообразие, широта, съдържателност. Богат личен опит, неизчерпаем запас от преживявания е необходим и на писателя, който пресъздава миналото. Г. Константинов, Пр, 283. Само един голям идеал може да направи живота на човека богат, съдържателен. Д. Ангелов, ЖС, 175. Езикът на Пелитев е цветист, богат, точен, има оригинални, свежи хрумвания. Г. Караславов, ЗУХС (Хр. Пелитев, ХО), 7. Белите пухкави вълни се настигаха една след друга, разбиваха се на хиляди струйки и от блясъка на слънцето се оцветяваха с най-различни и толкова богати багри, които се преливаха едни в други, така че окото на човека забелязваше само синята, виолетовата и зелената. Г. Белев, КВА, 335. Събират се сякакви книги и человек получава леснина да събира богати сведения по сякакви въпроси. Ч, 1870, кн. 5, 145. Богати впечатления. Богата ерудиция. Богата култура. Богат речник.

9. Като същ. богат (богатия<т>) м. богати<те> мн. Заможен, състоятелен човек; богаташ. Противоп. бедняк, сиромах. И всякоя възраст, класа, пол, заняте / зимаше участие в това предприяте: / богатий с парите, сиромахът с труда, / момите с иглата, учений с ума. Ив. Вазов, Съч. I, 171. С силните се не бори, с богатите се не мери. П. Р. Славейков, БП II, 141. С богат да са не караш, с рогат да са не бодеш, с келев да са не бориш. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 136.

Бедно и богато. Разг. Множество от хора с различно материално състояние, всички. Богата рима. Литер. Рима, при която в римуваните думи, обикн. от различни части на речта, са съзвучни голям брой звукове (напр. чезна — беззвездна, бляска — рязка).

Списък на думите по буква