БОГАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БОГА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. и диал. Богат. Защото не щех никоги да зема нещо от Царя моего, който не престана да ме склонява да зема от него пръстени, пари,.., и други богатни дарби, .., Аз съм благодарен да умра сиромах ВУХБ (превод), 90. Направи злата кочия / и купи бели атове, / атове като аслани. / Тогаз са й много позачул, / че той е млого богатен. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 220.