БОГАТИР —Речник на българския език — алтернативна версия

БОГАТЍР м. Герой от руските народни песни и приказки — воин с необикновена сила, храброст, красота и съобразителност. Един от най-известните руски богатири е Иля Муромец.

Прен. За воин от руската армия, воювал за освобождението на България от турско османско владичество. Някога безсмъртните опълченци, заедно със славните руски богатири на Шипка, громиха ордите на отоманската империя. Ж. Колев и др., ЧБП, 101. Тогава храбрите руски богатири и опълченците посрещнаха врага с камъни и дървета, и дори с труповете на убитите другари. Д. Линков, ЗБ, 134.

Прен. За човек със здраво телосложение и голяма сила; юнак. А когато сринаха синята канара и напълниха количката му с камъни, той намести отгоре ѝ още една количка и викна: — Напълнете и нея! — Я го виж ти, пенсионера! — зяпнаха момчетата — бай Марчо, ти си бил цял богатир! А. Каралийчев, НЗ, 150.

— От рус. богатырь.