БОГАТСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
БОГА̀ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на богат човек, на богаташ; богаташки. Противоп. бедняшки, сиромашки. Тя е богатска дъщеря, научена е на много, научена е да харчи. Й. Йовков, ВАХ, 59. Едно многобройно, както се виждаше, богатско семейство посрещаше баща си. Ст. Дичев, ЗС
II, 397. Мерудо, Мерудо, ай златна Мерудо, / богатското чедо от богата къща, / от големи рода, от мнозина бракя! Нар. пес., СбБрМ, 409.
2. Който е характерен за бита на богаташ, който е свързан с бита на богаташ; богаташки. Детето порасна у заможни господари, а момичето живя до вчера у богатски къщи, с паркети и мрамор, посред кристали и порцелан. Г. Райчев, ЗК, 208. Богатските къщи, запазени след третото опожаряване на Копривщица (1810 г.), представляват най-често двуетажни сгради. Ст. Михайлов, БС, 165.
3. Който е населен с богати хора, богаташи; богаташки. Противоп. бедняшки, сиромашки. Редките къщурки, кривите изровени от вади сокачета вече се сменяха с друго — богатските махали на града. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 24.