БОГАТСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

БОГА̀ТСТВО, мн. -а, ср. 1. Материални блага с голяма стойност — пари, имот, ценности, които някой притежава. Той,.., пристигнал от чужбина с несметно богатство и веднага се заловил да купува ниви и лозя. Ст. Дичев, ЗС I, 383. Мълвата изкарваше неговите богатства на няколко хиляди жълтици. Елин Пелин, Съч. III, 28. Но шведите могат да се гордеят.. с откривателя на динамита Алфред Нобел, който от своите несметни богатства отдели един фонд от 35 милиона шведски крони.. за знаменитата Нобелова премия за химия, физика, медицина, литература и мир. Кр. Белев, З, 28. Богати и пребогати бяха братя Бабулеви, но не се насищаха на богатство. Д. Талев, ПК, 29. И така, ту с обире, ту с хайдутлък, ту с бегликчелък, — .. — той печелил големи богатства. Л. Каравелов, Съч. II, 37. Без здраве няма богатство. Послов. // Имане, съкровище. След обед, към икиндия, той се спущаше под Бижов баир, оглеждаше внимателно дали няма хора около трите бряста и слизаше, за да покопае с тоягата на мястото, дето иманярите бяха ровили да търсят скрито богатство. Г. Караславов, СИ, 21.

2. Разг. Материални блага, които някой притежава; имущество, състояние. Десетината наполеона — всичкото му богатство — фръкнаха за двете книжки. Ив. Вазов, Съч. IХ, 85. — Ето, — каза Герака с отчаяние. Тука си държах всичкото богатство — петстотин жълтици. Елин Пелин, Съч. III, 61. Скитваний лапландец, за когото казахме сега, и когото общо наричат горский лапландец, сичкото му богатство е реневото стадо. П. Р. Славейков, СК, 70.

Прен. Нещо много ценно, скъпо, свидно за някого; съкровище. Цялото ми богатство — това е моят живот. Ето, решила съм да дам и него, но честта си на честен човек, на патриот аз няма да погазя. Сл. Трънски, Н. 178. — Български велможи и войводи! — Каза старият човек и тури ръката си върху главата на младото момиче. — Това е моето скъпоценно богатство; това аз мога да дам само в полза на милото ни отечество! З. Стоянов, ЗБВ II, 131-132. Тати доби смелост. Той недвусмислено подчерта, че не може да отстъпи никому едничкото си богатство. Защото, вземе ли му някой машината, по-добре ще стори да му отсече ръцете. Ст. Чилингиров, ХНН, 223. Намери се и делвичка с мас, една книжна кесия със захар и една кошница сушени сливи. Двамата отнесоха това богатство при партизаните. М. Марчевски, МП, 151.

3. Обикн. мн. Природни блага в дадена страна, област и под., които представят естествени източници на материални ценности. В недрата си тази част от Стара планина крие много природни богатства. Някога саксонски рудари са добивали олово, мед, сребро, въглища. Й. Радичков и др., ГСП, 14. Народът по тия места е многоброен, но изостанал във всяко отношение, земята е богата, но нейните богатства стоят неизползувани. Д. Талев, ПК, 123. По въпроса за подземните богатства и частно за минното дело в страната, мене питай. Чудомир, Избр. пр, 254. Натам бяха отправени няколко научно-промишлени експедиции със задача да изследват тези райони, да установят техните рибопромишлени богатства, да изучат условията и начините на лова на риба. Д. Богданов, ТА, 5. Лековитостта на нашите минерални води е била известна добре и на хората от най-старо време, особено на римляните, които са използували това природно богатство в най-голяма мярка. Геол. IХ кл, 95. Европа има гъста речна мрежа и много езера. По своето водно богатство тя отстъпва само на Южна Америка. Геогр. VI кл, 21. Със своята флора и фауна резерватът "Камчия" е голямо национално богатство и ценен обект за науката. ПЗ, 1981, кн. 10, 20. Каменовъглени богатства. Рудни богатства.

4. Външен блясък на нещо с голяма стойност; великолепие, разкош. А когато срещу някой празник се случеше да е изнесена цялата покъщнина навън, тогава ярките бои на килимите и губерите, сърмата и атлазът на скъпите премени, всичкото това богатство я замайваше. Й. Йовков, СЛ, 60. В това здание ще видиш всичките средства за съобщение, с които се е ползувало човечеството: като почнеш от първобитните груби, едва подвижни колесници до най-усъвършенствуваните локомотиви и разкошните Вагнеровски и Пулмановски вагони, които поражават човека със своето богатство и удобства. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 52.

5. Прен. Съвкупност от духовни ценности с голямо, обикн. обществено значение. В българската народна музика се срещат много песни и в други неравноделни тактове. Те са наше голямо музикално богатство. Пеене, V кл. 64. В това богатство и разнообразие на манастирските библиотеки един по-буден монах е можел да намери широк простор за книжовна дейност. Б. Пенев, НБВ, 43. В прекрасния музей на Шевченко например човек трябва да ходи дни, за да вникне по-дълбоко в неговото богатство. Н. Фурнаджиев, МП, 51. От ден на ден повече и повече се разкриват за нас богатствата на человеческите познания. ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 45. Народните песни и умотворения са голямо богатство за всеки народ. △ Литературата и изкуството са богатство за всички хора.

6. Прен. Обикн. с предл. на и следв. същ. Широта, всестранност, многообразие на нещо, изразено от съществителното. Той знаеше по опит, че тия новини бяха едно благородно състезание между редактори за доказване богатството на фантазия и изобретателност. Ив. Вазов, Съч. Х, 14. За процеса на неговото творчество,.., за богатството на речника му и за изобилието на рими е характерен случаят с написването на стихотворението "Лорелай". Г. Караславов, Избр. съч. IV, 98. Мозайката е многобагрена. Богатството на нейната палитра обхваща пет цвята: бял и син мрамор наред с червени, жълти и тъмнокафяви керамични късчета. ВН, 1960, бр. 2707, 4. И нежната еротика, и много от хероичния епос на народните песни от това именно овчарство са взели разнообразието на мотивите си, богатството и красотата на образите си. Й. Йовков, Разк. III, 184. Събрани и изследовани както тряба, те [народните песни] ни запознават с вътрешният живот на народът в неговото минало — настояще,.. и в същото време ни представляват живата народна реч в сичкото ѝ богатство и разнообразие. У, 1871, кн. 20, 315. Богатство на въображението. Богатство на чувствата. Богатство на багри. Богатство на тонове. Богатство на гласа.