БОГАТУ̀Р м. Истор. 1. Титла, давана на прабългарски войни за проявена храброст.
2. Воин с такава титла. В предутринната здрачевина Аспарух позна верния си телохранител богатур Вагран. Д. Линков, ЗБ, 7.
— От тюрк. baghadur ’храбър воин’. — Друга форма: багату̀р.