БОГОБО̀РНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се отнася до богоборник; богоборски, богоборен.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БОГОБО̀РНИЧЕСКИ. Остар. Книж. Нареч. от прил. богоборнически; богоборски, богоборен.