БОГОБОЯЗЛИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОГОБОЯЗЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Качество на богобоязлив човек — боязън, страх от Бога; богобоязън, благочестивост. Като живях няколко време в манастиря, у мене се възбуди пак желанието, което еще от малък имах, да стана калугер,.. Първий път у мене беше се проевило това желание от голяма богобоязливост, внушена в душата ми от постоянното четене изключително почти на черковни книги и житиета на светци. П. Р. Славейков, БП I, ХХII.