БОГОБОЯ̀ЗНЕН

БОГОБОЯ̀ЗНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Богобоязлив. Страшни човече, махни се от мене!... Не си ли ти, дето се вмъкна в светилището господне и с твоите хайдушки ръце открадна свещените сосуди от причастието? Как? Не си ли ти, дето хвърли запалени главни в нашият богобоязнен град? Н. Бончев, Р (превод), 58.

Списък на думите по буква