БОГОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀ГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е на Бог; Божи. И странен е тоз рой от сенки недвижни / помежду колоните мраморни сбрани, / чеда на епоха далечни и ближни, / от волята Богова тука призвани, / на утрешний храмови празник по-рано / светата му служба да чуят. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 103. Богова майкя го чула, / па дала вири ветрове / и тиа буйни дъждове, / .. / Та никна трева зелена: / сурии се напасоа. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 163. Стоян на Ганка думаше: /..да дойдеш, Гане, да видиш, / колко е, Гане, хубаво, / детенце мъничко да умре, / то на Бога в рая стоеше, / Богови цветя береше. Нар. пес., СбВСт, 46.

◊ Богова брада. Диал. 1. Малко неожънато място в нива с най-добрите класове, които се оставят да бъдат изядени от добитъка, или завързан с червен конец сноп от такива класове, който се оставя пред иконата за

плодородие на следващата година. И като дожънват ниви, оставят по няколко от най-добри класове.. Това наричат тоже богова брада. Г. С. Раковски, П I, 76. 2. Най-добрата, най-плодородната лоза в лозе, която се оставя необрана за плодородие на следващата година. Селци, кога доберат гроздие, оставят на край лозия една най-добра и плодоувенчана лоза необрана, коя наричат богова брада. Г. С. Раковски, П I, 76. Богов хляб. Диал. Обреден хляб за големи празници или за помен.