БОГОМА̀ТЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Който принадлежи или е свързан с Божията майка; богородичен. Към най-старите икони относят ся още и образът богоматерен от одигитрия (путеводителница), която е начертал еванг. Лука. З. Петров и др., ЧБ (превод), 25.