БОГОМЍЛ

БОГОМЍЛ м. Истор. Привърженик и последовател на богомилството. Богомилската ерес беше най-разпространена между простия народ, понеже, при другото, богомилите проповядваха, че човек не е задължен да работи на своя господар. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 89-90. През феодалния строй и неговото разслоение, като реакция срещу светската и църковна аристокрация, богомилите пускат и из той края своя корен. Ст. Станчев, НР, 60. Старецът вървеше пред войниците бос,.. Облечен беше в напрашено черно монашеско расо,.. — Ти ли си Василий Врач, учителят на богомилите в Тракия?.. — Разказаха ми, че ти си проповедник на една нова вяра. А. Каралийчев, В, 122-123. Богомилската ерес си води началото от манихейско-павликянския дуализъм, когото видоизмениха предводителите на богомилите и създадоха нова секта — богомилската. Р. Каролев, УБЧИ, 91.

Вярващи богомили. Истор. Богомили от средната категория, които са посветени в богомилското учение и членуват в богомилските общини. Съвършени богомили. Истор. Богомили от висшата категория, които са запознати с всички подробности на богомилското учение и имат ръководни и проповеднически функции.

Списък на думите по буква