БОГОМИЛЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОГОМЍЛЕЦ, мн. -лци, м. Остар. Книж. Богомил. Той [императорът] свика събрание, на което доведоха и всичките еретици — .. — и секиго питаха отделно: богмилец ли е той или не е? На този въпрос едни отговаряха отрицателно, а други — утвърдително. Р. Каролев, УБЧИ, 104. В царствуванието же Алексия Комнена (1118), когато ся бяха усилили богомилците,.., изгориха жива главатаря богомилски Василия лекаря. Г. С. Раковски, БС I, 199-200.