БОГОМЪДЪР —Речник на българския език — алтернативна версия
БОГОМЪ̀ДЪР
БОГОМЪ̀ДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. Остар. Книж. Надарен от Бога с мъдрост. Богомъдрийт Дионисия Ареопагит, представлява св-те авнгели в девет ликове. З. Петров и др., ЧБ (превод), 239.