БОГОНОСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БОГОНО̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Книж. Който носи нещо божествено в себе си, който е изпълнен с дълбока вяра в Бога. Първите святи подвижници, а особено по-славните от тях, черковата нарича "богоносни".., защото те далеч от мирскийт шум просветнали с чудесни дарове на благодатта и с големите подвизи на благочестието. З. Петров и др., ЧБ (превод), 257. Богоносен отец.