БОГОПОМАЗАН —Речник на българския език — алтернативна версия

БОГОПОМА̀ЗАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се смята, че е избран, предопределен от Бога; богоизбран. Богопомазан владетел. Богопомазан жрец.

2. Прен. Ирон. Който се смята, че е избраник на съдбата, на случая и притежава изключителни качества, способности или високо положение; богоизбран. Богопомазаният представител на благородната бяла раса е предполагал наверно, че чернокожите люде водят началото си не като него от маймуната, а от крокодила или от кенгуруто. Св. Минков, ДА, 25.

3. Като същ. богопомазан (богопомазания<т>) м.; богопомазани<те> мн. Ирон. Човек, който се смята, че е избраник на съдбата, на случая и стои над другите по положение или ги превъзхожда по качества, способности; богоизбран. — А знаете ли, че той вече работи. Излязъл е неговият нов философски етюд "Характер на човешкото знание". Добре е да видят богопомазаните, че Сибир не може да убие гения, не може да удуши мисълта. В. Геновска, СГ, 285. — Не разбирам защо се заяждаш? — рече Ванката сериозно. — Нима ние в провинцията нямаме право да мислим върху проблемите на нашето време и трябва да чакаме вие, богопомазаните, да ни ги пратите под формата на директиви? Л. Дилов, ПБД, 109. Предпочита да общува с богопомазани.