БОГОПОЧИТАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОГОПОЧИТА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Почитане на Бога. Ако ся моли [учителят] в черква Богу с чистосръдечно богопочитание и нелицемерно смирение,.. то и него и неговото училище всякой ще почита и уважава. Хр. Данов, Лет. 1869, 142. Той умря с същата тишина и душевно спокойствие и с онова сладостно богопочитание, което сякога и на сяко място в сичкий си живот и в най-страшните обстоятелства бе показал. П. Кисимов, ОА (превод), 170.