БОГОПРИЕМЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОГОПРИЀМЕЦ, мн. няма, м. Книж. Прозвище на първосвещеника Симеон, който според Библията трябвало да умре, след като види Христос. Разбира се, че само в такъв случай ние ще да имаме право да са надеем за спасение и че само в такъв случай ще да можеме скоро да извикаме с думите на богоприемецът "нине отпущаеши раба твоего". Хр. Ботев, Съч. 1929, 145.