БОГОПРОДАВЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия
БОГОПРОДА̀ВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. Книж. 1. Само ед. Прозвище на Юда, който е предал Исус Христос за тридесет сребърника.
2. Прен. Нечестен, безнравствен, продажен човек. Защо и за какво да безчестиме това хрисимо и добро момиче? — Как защо? За това, че тя е дъщеря на един богопродавец и на един магьосник. Л. Каравелов, Съч. II, 112.