БОГОРО̀ДИЦА

БОГОРО̀ДИЦА ж. 1. Само ед. Обикн. с прил. света. Дева Мария, майка на Исус Христос. Миряна купи от пангара свещ, запали я пред почернялата икона на Богородицата, .., и мърдайки устни беззвучно, изрече: "Богородице, дево, радвай се!" Ем. Станев, ИК I, 193. Нито се кръстеше, нито пък се интересуваше да слуша, когато четяха за чудесата на св. Богородица. З. Стоянов, ЗБВ I, 46.

Прен. Ирон. За невинен, непорочен човек (обикн. за изразяване на иронично отношение към някого, който само привидно е такъв). Зная те какъв си и не те смятам за богородица.

2. Християнски празник, свързан с рождението (Малка Богородица) или със смъртта (Голяма Богородица) на Дева Мария. В старо време различните храни се заяждаха на определен ден, след съответното освещаване: агнешко на Гергьовден,.., дини на Илинден или на Св. Богородица. Ив. Хаджийски, БДНН I, 42. Пък за наесен трябва да вземем мерки отрано. Да се поугари навреме, тор да се изкара по нивите, да се засее между двете Богородици. Кр. Григоров, ТГ, 61-62.

Голяма Богородица. Рел. Християнски празник (15 август), свързан със смъртта на Дева Мария; Успение богородично. Малка Богородица. Рел. Християнски празник (8 септември), свързан с раждането на Дева Мария.

> Правя се на богородица. Разг. Преструвам се, че съм невинен, непорочен.

Списък на думите по буква