БОГОРОДИЧИН —Речник на българския език — алтернативна версия

БОГОРО̀ДИЧИН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е на Богородица. Вечернице-предвестнице, вечернице-царице, /.. / една сълза от Богородичините ресници, / отровена в светия жертвен час, — вечернице-сестрице. / Видя ли ни, когато спря тогава над нивята, / и чу ли как се врекох негова да съм? Ел. Багряна, ВС, 65.

◊ Богородичина ръка; богородичини пръсте; богородичино цвете. Диал. Растението нокът. Богородичина хурка. Диал. Лопен.